Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия
До шестгодишна възраст Ани пораства в нормално семейство с майка си и татко си. Но ненадейно целият й живот се обърква. Един ден вуйна й идва да я вземе от детската градина.
Когато се прибрали, бащата й сподели на Ани, че майка им ги е напуснала, а той самият няма да може да отгледа щерка си, тъй че е заставен да остави Ани в детски дом за известно време.
Момичето плачело, молело татко си да не я напуща, обещавало, че ще бъде най-хубавото и чинно момиче. Но уви… На идващия ден чиновници на пристигнали дошли да я вземат и я отвели. На разлъка баща й сподели, че несъмнено ще пристигна за нея, само че малко по-късно…
В сиропиталището имало доста такива деца, изоставени и предадени от родителите си. Ани била доста ядосана на татко си и майка си. Тя не схванала къде и за какво е отишла майка й, а татко й не обяснил нищо.
В началото бащата в действителност идвал при Ани, само че след известно време спрял визитите си. Момичето не губело вяра, че татко й ще пристигна за нея и ще я води, само че това не се случило.
Когато била на петнадесет години, Ани към този момент разбра, че е била изоставена. А един ден момче на същата възраст като нея пристигнал в сиропиталището им. Родителите му починали след ужасна злополука.
Момчето било доста обезпокоеното от загубата на околните си, не общувало с никого, било затворено. Ани незабавно го харесала и се пробвала да го утеши.
С течение на времето Антон почнал да се отваря, почнал да поддържа връзка с другите деца, изключително с Ани. И по този начин, сред тях зародили усеща, детски, само че доста същински, откровени.
След като навършили пълноправие и било време да си тръгнат от вкъщи, Антон и Ани наели апартамент, почнали да живеят дружно, по-късно влезнали в университет, а в това време почнали вечерна работа на повърхностен работен ден.
След години си взели личен апартамент, оженили се и почнали да мислят за деца. Но колкото и да се опитвала двойката, нищо не се получавало. След голям брой прегледи се оказало, че казусът е в Антон. Ето за какво Ани не забременявала.
Веднъж пък, както нормално, купили дарове, лакомства и отишли в дома за сираци, с цел да посетят децата. Този път при тях изтичало малко момиченце, изглеждало на към три години, втурнал се към Аня и Антон с думите: „ Мамо, тате! Знаех си, че ще дойдете за мен! Чаках ви! “
По целия път до у дома и цяла вечер това момиченце не излязло от главите на съпрузите… А на идващия ден те единомислещо решили да я осиновят.
Три месеца след оформянето на документите дребната Светла пристигнала в новия си дом… С майка си Ани и татко си Антон…. И скоро се случило знамение – Ани забременяка. Малката Светла пък била доста щастлива, че ще има братче или сестриче…
